Неделя, 18.11.2018, 09:48
 
Здравейте Гост| RSS
Начало ЛаптопиРегистрацияВход
Търсене

Меню

Вход

Анкета
Откъде научихте за нас?
Всичко отговори: 86

Посетете

Статистика

Онлайн всичко: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Полезна информация за лаптопите
Процесор

    В процес на разработка.
Затвори

Охлаждане

     Доброто охлаждане на лаптопите е от критично значение за тяхната работа. Прегряването им е една от основните причини за дефектирането на дънната платка. Лаптопите прегряват предимно поради техния компактен размер. За да се направят преносимите компютри удобни за използване, всички важни компоненти, каквито са хард диска, дънната платка, са разположени максимално близо, за да могат да се поберат в ограничената площ. Всеки един от тези компоненти отделя топлина по време на работа и близостта им по между си, ги прави изключително трудни за охлаждане. Факторите, които предизвикват прегряването са замърсен вентилатор, задръстен радиатор и запушени отдушници.

Какви са симптомите на прегряване?
     Освен най-очевидния симптом за прегряване - долната част или клавиатурата на машината става все по-гореща на допир, добър показател е и работата на вентилатора. Ако вентилаторът се включва често и на високи обороти, то лаптопът се опитва отчаяно да се охлади. Когато на температурата на процесора стане прекалено висока, работата на лаптопа става по-бавна. В екстремни случаи той започва да се изключва с цел предотвратяване на повреда.

Какви са последствията от прегряване?
     Както посочих по-горе - забавена работа на приложенията, чести грешки, забиване и в краен случай изключване на лаптопа. Някои серии лаптопи са известни с податливостта си към прегряване. При тях използването на "зелени технологии" (намаляване на количеството олово в припоя) води до честите им дефекти при прегряване. Циклите "горещо - студено" при тях водят до напукване и разпояване на спойките между BGA чиповете (най-често чипът на видеокартата) и дънната платка. В такъв случай е нужен "реболинг" на въпросния чип - скъпа и излишна процедура (с оглед цена-гаранция) без никакви гаранции за качеството.

Охлаждане на лаптопа без охлаждаща подложка.

Използване на околната среда.
     Когато е горещо, не използвайте лаптопа на пряка слънчева светлина. Пластмасовите и металните части се загряват и предизвикват допълнително покачване на температурата във вътрешността му. Ако е възможно използвайте лаптопа на място с климатик или на сянка. Ако дисплеят на преносимия компютър е горещ на пипане, преместете го на по-хладно място или го изключете да се охлади.

Равна повърхност.
     Това, че буквалния превод е lap(скут)-top(върху) не значи, че Вашия скут е мястото, където трябва да се използва. В действителност използването му върху меки повърхности, може да попречи на вентилационната му система и да доведе до бързо загряване. Винаги използвайте лаптопа върху твърда и равна повърхност. Ако и това не свали достатъчно температурата му, може да повдигнете леко задната му част. Така ще се даде възможност за по-добро движения на въздуха и по-ефективно охлаждане.

Стартирани процеси.
     Колкото повече програми и процеси работят на Вашия компютър, толкова по-вероятно е той да прегрява. Всеки филм, който гледате и игра, която играете, предизвиква допълнително загряване на хардуера. Яркостта на екрана и настройките на Опциите на захранването (Power settings) може също да създаде проблеми с температурата. Оптимизирайте настройките на захранването и премахнете излишните програми и процеси. Ако установите, че Вашият лаптоп е горещ на допир, изключете тежките процеси, като например видео и игри.

Почистване.
     Когато Вашият лаптоп е пълен с прах и мръсотия, това забавя вентилатора му, запушва вентилационните отвори и отворите на радиатора. Това драстично намаля циркулацията на въздух и е ОСНОВНА ПРИЧИНА за прегряването на лаптопите. Може да използвате вакуум или сгъстен въздух за повърхностно почистване. Основното почистване се прави с цялостно разглобяване на лаптопа - не го препоръчвам в домашни условия. За целта е най-добре да се направи в сервиз.
Затвори

Видео карта

     В процес на разработка.
Затвори

Дисплей

     Почти не съществува човек, който поне веднъж в ежедневието си да не е чувал за съкращението LCD. За много потребители обаче LCD (или Liquid Crystal Dipslay) представлява определена технология, която се свързва единствено с недотам новите и доста популярни тънки и леки монитори.
     По спецификации LCD представлява най-обикновен дисплей, който първоначално е намерил широкото си приложение в разработката на електронни калкулатори и дигитални часовници. В последствие технологията бива доразвита и започва да се използва в компютърните технологии при производството на тънки монитори за преносимите компютри. Днес, доста усъвършенствана и постоянно доразвивана (с цел постигане на по-високо качество на изображението), технологията се радва на голям потребителски интерес при закупуване на нов дисплей за дома или офиса.
     В сърцето на всеки LCD дисплей стоят два листа поляризиран материал, между които е поставен разтвор от течни кристали. Когато през двата материала протече електрически ток, кристалите от течността заемат такова положение, че през тях да не може да премине светлина. На практика LCD дисплеите биват два основни вида – монохромни и цветни. Монохромните LCD дисплеи (тези, които се използват при калкулаторите и аналоговите часовници) визуализират изображенията като сини или тъмносиви изображения върху сиво-бял фон. Положението при цветните LCD дисплеи изглежда малко по-различно – за представянето на цветни изображения се използват две основни техники – т.нар. пасивна и активна матрица.
     Пасивните матрици използват две технологии за визуализиране на картина – CSTN и DSTN. Първите произведени матрици от тези типове се използваха с голям успех при преносимите компютри. Сериозен техен недостатък представлява по-ниският контраст на изображението и тесните хоризонтални и вертикални зрителни видими ъгли. От финансова гледна точка пасивната матрица е доста по-евтина от активната, което я прави достатъчно изгодно решение за направа на цветни дисплеи за съвременните мобилни апарати (GSM телефони и др.).
     Активната матрица използва друг тип технология, наречена TFT (Thin Film Transistor). Тя дава възможност за възпроизвеждане на детайлни цветни изображения, които могат да бъдат съизмерими с тези от старите CRT монитори. Сравнена с пасивната матрица, този тип е по-скъп за производство от технологична и финансова гледна точка и се използва за направата на настолни монитори и дисплеи за преносими мобилни системи. При лаптопите, използващи матрица от този тип, всеки пиксел се контролира от един до четири транзистора.
     Клетките при активната матрица са по-големи от тези на пасивната, което на практика означава, че през тях може да премине по-голямо количество светлина. Това от своя страна води до значително увеличение на ъгъла на видимост и позволява по-високи контрастни съотношения. В това отношение те са доста по-добри от пасивните матрици.
     Всички LCD дисплеи използват поляризирана светлина, която преминава през няколко филтъра. Всеки един от тях изпълнява конкретна функция, като преди преминаването й през последния – цветовия, светлината прониква в слой, пълен с течни кристали. Тези кристали се контролират от транзистори, като след прилагане на напрежение върху течните кристали те се подреждат по точно определен начин в пространството. В зависимост от ъгъла на поляризация на светлината тя се поглъща напълно или отчасти. По този начин може да бъде създаден всеки един полутон от черно до чисто бяло. Всеки един пиксел при LCD дисплеите е съставен от три компонента – червен, зелен и син. В момента най-широко разпространени са следните три типа LCD дисплеи – TN TFT, IPS и MVA.

TN TFT или ТН+Film TFT
Twisted Nematic + Film(пласт)

     На практика това представляват най-разпространените типове LCD дисплеи на пазара. От историческа гледна точка TN TFT е първата официално представена LCD технология. При тях е добавен допълнителен външен слой, благодарение на който се постига значително увеличение на хоризонталните и вертикалните зрителни ъгли. Широкото разпространение на този тип дисплеи се дължи на ниската цена на производство, поради което до ден днешен продължават да се произвеждат.
     При по-старите LCD дисплеи се забелязваше сериозен недостатък по отношение на тесните вертикални зрителни ъгли и неточно възпроизвеждане на черния цвят. През годините обаче TN TFT технологията се разви с бързи темпове и днес, 15- и 17-инчовите полупрофесионални LCD дисплеи могат да предложат повече дълбочина на цвета при показване на тъмни сенки от сиво към черно. Друг проблем при този тип дисплеи се проявява, когато се появят първите "мъртви пиксели". Появата на мъртви пиксели е съвсем нормален технологичен процес и се проявява, когато управляващият пикселите транзистор "умре". При TN TFT дисплеите това води до появата на светла "мъртва" област, която е силно забележима с просто око.
     Този тип дисплеи се характеризират с недобро цветоподаване, което обаче не е критично в случаите на избор за дома и офиса. Това обаче ги прави неприемливи за професионалистите, които се занимават с предпечатна подготовка и дизайнерска дейност.

Super-TFT или IPS
In-Plane Switching

     Това представлява следващата технологична разработка на LCD дисплеи, ориентирана към професионалния сектор. Обявена официално през 1996 година от компанията Hitachi, технологията има мисията да коригира недостатъците на вече съществуващата в този момент TN – лошото цветоподаване и тесни зрителни ъгли.
     Въпреки значителните подобрения контрастните съотношения остават на същото ниво, на което са тези при TN TFT технологията, а времето за реакция на пикселите дори е нараснало (при първите IPS модели достига до 50 ms!). Положителната страна при този метод е това, че "умиращите" пиксели автоматично стават черни за разлика от чисто белите при TN TFT панелите. IPS има съществено подобрение в случаите, при които изгарят управляващите транзистори (и появяващите се впоследствие "мъртви" пиксели). При тази технология, след като "умрат" пикселите, вместо появата на светла дразнеща точка върху дисплея то се почерня и не прави почти никакво впечатление на крайния потребител.
     Малко по-късно бе обявена технологична доработка на IPS технологията, която за простота бе наречена S-IPS (Super – IPS). Освен че предлага всички предимства на IPS, тя се отличава и с доста бърза скорост за реакция на пикселите. LG пък доразвиха технологията, обявявайки TW-IPS (True Wide – IPS), с което освен добрите качества и бързото време на реакция бе постигнато значително увеличение и на зрителните ъгли при S-IPS дисплеите.
     Като цяло IPS е предназначена за професионалния пазарен сегмент, където качеството определя покупката. Позната е още под разновидностите S-IPS (Super IPS) и DD-IPS (Dual Domain IPS).

MVA
Multi-Domain Vertical Alignment

     Това представлява трета технология за LCD монитори, която е разработена от Fujitsu през 1998 година и представлява компромис както в ценово, така и в техническо отношение между TN и IPS дисплеите. Технологията се нарича MVA (Multi-Domain Vertical Alignment или Многоадресово Вертикално Разположение). Едно от основните предимства на технологията е в значителното понижаване на времето за реакция на пикселите. За сметка на това от технологична гледна точка този тип дисплеи се характеризират с по-сложна структура на поляризиращите филтри. Това води до висока цена на производство и не позволява на производителите да се възползват от качествата на технологията поради техническите проблеми и сложността на самия процес на производството. За момента делът на пазара на MVA технологията е малък, но се забелязва тенденция към увеличаването й.
     Казва се, че MVA е компромисен вариант между TN и IPS дисплеите, тъй като тази технология предлага доста по-широки зрителни ъгли от тези на TN и малко по-лошо цветово възпроизвеждане.
     Почти по същото време компанията Samsung представя и PVA (Patterned Vertical Alignment) матрицата. Тя страда от същите недостатъци като тези на MVA, но за смекта на това пък се отличава с много добър контраст при визуализация на изображенията. S-PVA (Super – PVA) представлява подобрение на PVA технологията.

     Параметър, характеризиращ дисплеят на лаптопа е и резолюцията, при която той има оптимален режим на работа и е във връзка с броя на пикселите му по хоризонтала и вертикала.
Това са обичайните типови съкращения за обозначение на дадените параметри:

  • SVGA800 пиксела по хоризонтала и 600 по вертикала
  • XGA1024×768
  • SXGA1280×1024
  • SXGA+1400×1050
  • UXGA1600×1200
  • WXGA1280×800
  • WXGA+1440×900
  • WSXGA+1680×1050
  • WUXGA1920×1200

Затвори

Оперативна памет (RAM)

RAM (оперативната) памет при лаптопите се отличава от тази при обикновените компютри главно по своя по-малък размер и по намаленото енергопотребление. Останалите характеристики на паметта (работна честота, бързодействие и др.) са идентични.

     Едно от възможните деления на оперативната памет (RAM) е според вида на модула памет:
- SIMM - съкращение от Single In Line Memory Module, имат две разновидности - 30 пинови и 72 пинови. 72 пиновите памети прехвърлят информацията на части от по 32 бита, докато при 30 пиновите размера е 8 бита (което ги прави по-бавни). И двата вида не се използват вече и може да се намерят само в по-стари системи
- DIMM - съкращение от Dual In Line Memory Module. Отличава се от SIMM по това, че контактите от двете страни работят независимо едни от други(dual), което позволява да се увеличи съотношението между широчината на шината спрямо геометричния размер на модула. Разновидност на DIMM, но с по-малък размер е SO-DIMM (Small Outline DIMM), предназначена на първо място, за употреба в лаптопи.

Най-често срещаните модули DIMM са:

  • 72-пинова SO-DIMM (32-bit), използва се за FPM, DRAM и EDO DRAM в лапропи и др.
  • 100-пинова DIMM, използва се за SDRAM на принтери
  • 144-пинова SO-DIMM (64-bit), използва се за PC100/PC133 SDRAM в лаптопи и др.
  • 168-пинова DIMM, използва се за SDR SDRAM (по-рядко за FPM/EDO DRAM в сървъри)
  • 172-пинова MicroDIMM, изпозлва се за DDR SDRAM в лаптопи
  • 184-пинова DIMM, използва се за DDR SDRAM
  • 200-пинова SO-DIMM (72-bit), използва се за DDR SDRAM and DDR2 SDRAM в лаптопи
  • 204-пинова SO-DIMM (72-bit), използва се за DDR3 SDRAM в лаптопи
  • 214-пинова MicroDIMM, използва се за DDR2 SDRAM в лаптопи
  • 240-пинова DIMM, използва се за DDR2 SDRAM, DDR3 SDRAM и FB-DIMM DRAM
- RIMM - съкращение от (Rambus in-line memory module). Това е небезизвестната Rambus памет, която Intel се опива неуспешно да наложи на пазара. Характерна черта при нея е наличието на алуминиева пластина, която покрива чиповете памет. Нейната роля е да разсейва топлината, защото тези памети отделят повече топлина от останалите.

     Освен разделянето по вида на модула, класификация може да се направи и според технологията и организацията, използвани при чипа памет - въпреки, че всички чипове са DRAM, те са доста различни. Така върху един модул DIMM може да има EDO, SDRAM, DDR или друг вид чипове.
- FPM (Fast Page Mode) DRAM - първия широко разпространен вид памет, придобил и широка известност само като DRAM. Предимството на този вид памети, наложило ги над други по-стари технологии е възможността за по-бърз достъп до данни, разположени на един и същи ред (вътре в чипа памет отделните клетки са подредени като таблица с редове и колони;
- EDO (Extended Data Out) DRAM - много близка до FPM DRAM, но с модификация, позволяваща последователния достъп до паметта да става по-бързо, като по този начин контролера на паметта спестява време, изпускайки някои операции, които са задължителни при FPM. Производителността се повишава с 15-20%;
- S (Synchronous) DRAM - Една доста разпространена в близкото минало памет. За разлика от всички изброени технологии, SDRAM е проектирана да се синхронизира с базовата честота на процесора, така наречения FSB (Front Side Bus). Скоростите, с които работят SDRAM паметите са 66, 100, 133 Mhz;
- DDR (Double Data Rate) SDRAM - Това е ново поколение SDRAM и е най-разпространената към момента памет. Технологията и се базира на пренасянето на двойно повече информация за единица време (един такт) при същата скорост на FSB. По такъв начин, ако имаме FSB от 133Mhz, скоростта, с която би работила DDR e 266Mhz. Съществуват следните разновидности на паметта: DDR (или DDR1), DDR2, DDR3 и дори вече DDR4. Работните честоти на DDR3 достигат до 800 и 1100 MHz и тъй като преносът на данни е двоен, тези памети са известни съответно като DDR3-1600 и DDR3-2200 MHz.

Затвори

Батерия

     Батерията на лаптопа е модулът, който дава основното предимство на лаптопа пред настолния компютър, а именно неговата мобилност.
    Основните типове акумулаторни батерии са:
  1. Nickel-Cadmium Battery (NiCd) - никел-кадмиеви акумулаторни батерии;
  2. Nickel Metal-Hydride Battery (NiMH) - никел метал-хидридни акумулаторни батерии;
  3. Lithium Ion Battery (Li-ion), литиево-йонни акумулаторни батерии.

Грижа и поддръжка на акумулаторните батерии
     След като се знае ориентировъчно какъв е животът на батерията, е добре да положите съответни грижи за нея, за да увеличите нейния живот.
     Новите батерии идват обикновено незаредени и изискват напълно зареждане преди употреба. NiCd и NiMH батериите обикновено трябва да бъдат зареждани около 16 часа, докато при Li-ion времето е между пет и шест часа. Също така, за да достигнат до нормалния си режим, батериите се нуждаят от цикъла на разреждане/зареждане, обикновено между два и четири пъти. Задължително прочетете книжката, която идва с преносимия компютър, за да се убедите дали производителят не предлага по-различен начин за привеждане на батериите в максимално ефективно състояние.
     След като веднъж приключите първоначалното зареждане на батерията, при последващата експлоатация също трябва да спазвате определени правила. Например, NiCad батериите трябва първо да бъдат напълно разредени и след това да ги заредите, също напълно. Ако по някаква причина това условие не бъде изпълнено, значително ще намалите живота на батерията.
     Тъй като "ефектът на паметта" е незначителен при NiMH батериите, а Li-ion нямат въобще такъв проблем, не се изисква спазване на специална техника при презареждането им.

Малко повече литиево-йонните батерии
     Почти всички днешни преносими компютри използват Li-ion батерия, била тя с 4, 6 или 9 клетки. Ако няма да я използвате за дълго време, трябва да "свалите" заряда й до около 40%.
     Много важна е също и температурата, при която използвате и съхранявате лаптопа - високата температура е сериозен враг на батерията. От друга страна, ниските температури забавят саморазреждането на батерията. Така че, съхранявайте батерията на хладно място, докато не я използвате.
     Въпреки всичко казано дотук, пред всеки потребител стои един основен въпрос: дали да остави батерията на мястото й, когато работи на адаптер? И двата възможни варианта на действие имат своите плюсове и минуси.
     В първия случай, когато батерията остава в лаптопа, предимството е, че имате на разположение постоянен източник на енергия, който при спиране на тока ще спаси работата ви от безвъзвратно загубване. Минусът е, че се достигат високи температури, които не са особено полезни за батерията. Освен това се намаляват циклите на зареждане, т.е. скъсява се живота й.
     При втория вариант, батерията е премахната и лаптопа се захранва само от адаптера. В този случай пестите цикли на зареждане и в допълнение можете да съхранявате батерията на хладно. Минусът е, че ако спре токът, всичките ви незаписани документи ще бъдат загубени. Ето защо, при отговорна работа, този вариант налага използване на UPS.

Удължаване на живота на батерията
- Намалете яркостта и така можете да си осигурите поне още десет минути автономна работа.
- Изключете неизползваните устройства, като Wi-Fi, Bluetooth, Ethernet адаптер и др.
- Намалете активността на твърдия диск. За да направите това, първо извършвайте често дефрагментиране, като по този начин ще оптимизирате разположението на данните и съответно ще осигурите по-бързото им откриване. Освен това, ако добавите още памет, ще намалите нуждата от използване на виртуална памет на твърдия диск.
- Премахнете ненужните стартиращи се заедно с операционната система програми. По този начин ще спестите системна памет.
- Затворете програмите, работещи на заден план, от рода на различни плеъри и всичко останало, което не е от критично значение, докато сте на батерия.
- Гледайте филмите от твърдия диск, а не от оптичното устройство. Колкото и енергия да изисква твърдият диск, CD и DVD устройствата го побеждават по консумация.
Затвори

Почистване на лаптоп

     Почистването на лаптопа от прах е много важна част от поддръжката му. За да удължите живота на своя лаптоп, Ви препоръчваме да се почиства цялостно поне веднъж годишно. Непочистен и задръстен с прах вентилатор и радиатор са най честите причини за прегряването на лаптопа, а това води в повечето случаи до разпояване или напукване на спойките на чипсета или чипа на видеокартата. Стигне ли се до там - ремонтът е много скъп (в повечето случаи и безмислен), а и няма никакви гаранции, че ще е успешен.
     Цялата процедура по почистването при някой модели лаптопи е лесна, поради осигурения достъп до охлаждащата част през специален капак. За съжаление при повечето модели е практически невъзможен достъпът до охлаждащите елементи, без да бъде изцяло разглобен лаптопът и затова е нужно почистването да бъде направено в сервиз.
     Важно е да се знае, че се почистват не само вентилаторът и радиаторът, но и самата кутия на лаптопа, а това не се препоръчва на човек, който не е специалист, поради опасност от повреда на лаптопа!
Затвори

Designed by BaiToz © 2018 Website builderuCoz